Anastasia

Анастасия се появи в живота ми като неочакван лъч светлина, като пролетно цвете, разцъфнало сред мразовития зимен пейзаж. Беше едно малко, крехко котенце, изоставено и самотно, треперещо от студ и глад.

Големите ѝ, зелени очи ме погледнаха с болка и молба, а малкото ѝ телце сякаш говореше: "Моля те, помогни ми, не ме оставяй да умра." Бях безсилна да устоя на нейната невинност и отчаяние.

Взех я вкъщи, повита в топло одеяло, и се погрижих за нея с цялата си любов. Бавно но сигурно, тя започна да оздравява, малкото ѝ телце набираше сили, а очите ѝ отново заблестяха с живот.

Нейният нежен мъркащ звук и игривото ѝ поведение изпълваха дома ни с радост. Анастасия се превърна в неразделна част от семейството ни, обожавана от всички. Нейните пакости, като например кражбата на храна от масата или катеренето по завесите, винаги ни караха да се смеем и да ѝ прощаваме.

Анастасия бе повече от просто домашен любимец; тя беше моята най-добра приятелка.
Споделяхме всичко, от игри и гушкане до тайни, които само ние две знаехме.

Тя беше винаги до мен, без значение дали бях щастлива или тъжна.

Тя ме научи на значението на безусловната любов и състрадание. Показа ми колко е важно да се грижиш за онези, които зависят от теб. И най-важното, тя ме научи, че дори и в най-мрачните времена винаги има надежда.

Анастасия прекара почти 15 щастливи години с мен, изпълнени с любов, смях и безброй незабравими моменти. Нейното заминаване остави огромна празнина в сърцето ми, но спомените, които споделихме, ще останат завинаги с мен.

Анастасия, мое скъпо момиченце, никога няма да те забравя. Ти завинаги ще бъдеш най-добрата ми приятелка, моето малко палавниче с голямо сърце.

В памет на моята прекрасна Анастасия, призовавам всички да проявят състрадание към нашите космати приятели. Отворете сърцата и домовете си за животните в нужда, защото дори и най-малкото същество може да донесе безмерна радост и любов в живота ни.